Уважаеми родители,
От деня, в който детето Ви посещава ДГ „Катя Ванчева”-гр.Батак, ние – учители и родители поемаме заедно по един общ път, към една обща цел – ДЕТЕТО да бъде здраво, да се развиват неговите умствени способности и се подобри социалната му активност.Това ще постигнем заедно в съвместната си дейност.
Условията за възпитание и образование в детското заведение са много добри, жизнената среда на децата отговаря на изискванията за безопасност, естетика и комфорт, интериорът и подредбата на групите са съобразени с възрастовите и индивидуални потребности на децата. В подготвителните групи са създадени оптимални условия за доминираща учебна дейност, набавени са учебни помагала и пособия за подлежащите на задължително училищно обучение.
През 2017/2018 учебна година детското заведение работи с една яслена група и две смесени възрастови групи - Втора смесена възрастова група и Четвърта подготвителна смесена група .
Учебно-възпитателният процес се осъществява по утвърдените от МОН програми:
1.”Приказни пътечки” – издателство „Булвест 2000”.
Грижите за малките деца са едно от най-големите предизвикателства, с които хората, занимаващи се с отглеждането и възпитанието им, се сблъскват ежедневно.
Малките деца са много забавни и очарователни . Те споделят своите идеи, проявяват любопитство, изграждат свои взаимоотношения и предлагат своята безкористна обич. Но могат да бъдат и непослушни и опърничави. Повечето от нас се притесняват как ще живеят децата в този динамичен свят, как да ги възпитаваме така, че да имат щастие и успехи в бъдеще.
Нашите деца ще притежават онези умения и качества, които ние, техните учители и родители, им помогнем да развият. Най-ефективните средства за позитивно възпитание са обичта, която изпитваме към децата, вроденият ни усет и здравият ни разум. Нашите деца обръщат по-голямо внимание на действията, отколкото на думите.
Семейството е най-естествената среда за отглеждането, развитието и възпитанието на детето. То е първата социална общност за него и има водеща роля в процеса на неговата социализация и изключително значение за формирането и развитието на личността. Всяко семейство има свой дух и атмосфера, които детето усвоява и запечатва в своето съзнание, а впоследствие им дава израз чрез своето поведение.
Детската градина е институция, която има голямо значение и играе важна роля за развитието и възпитанието на децата от предучилищна възраст.
Ние педагозите смятаме, че отговорното отношение на родителите, учителите в детската градина ще са ефективни, ако всички заедно обединим усилията си.
Едва ли има нужда да си припомняме хубавата поговорка за първите седем години, за да се убедим колко е важно учители и родители да си помагат и партнират във възпитанието на децата.Детската градина е едно от първите места, където най-важните възрастни за детето – тези, с които то прекарва най-много време е хубаво да си подадат ръка.
Със сигурност не винаги ще сте съгласни с решенията и действията на учителките.Но не си позволявайте коментари с детето или пред него.Ако то види, че Вие не уважавате „госпожите” му, как след това то да ги уважава.Подкопаването на авторитета на учителките пред детето се отразява най-вече върху самото него и пребиваването му в детската градина.Така го вкарвате в противоречива ситуация:”Мама и тати не харесват госпожата, а ме оставят при нея по цял ден.” Това обърква детето, кара го да се чувства неспокойно и напрегнато, без да знае на кой възрастен може да се довери, когато мама и тате ги няма.
Ако не сте съгласни с нещо или сте притеснени, най-добре е да говорите с учителките и заедно да стигнете до решение без да намесвате детето.
Колкото по-открити и ясни са взаимоотношенията между вас, толкова по-спокойни ще са децата.
Търсете директорката и учителките не само, когато не сте съгласни с нещо, но и когато има за какво да им благодарите.
Поинтересувайте се от какво имат нужда учителките за работата си с децата.Понякога това са дребни неща, които можем да осигурим – цветни хартии, стари списания,бели листи, книги,дискове с подходящи песнички или приказки,играчки, с които детето вече не играе или общ подарък от всички вас за групата.
Доверието между нас – учителите от ДГ „Катя Ванчева” и Вас, родителите на децата, посещаващи нашето детско заведение, за които ежедневно се грижим, е здрава основа за възпитанието на децата.То се гради крачка по крачка.Не се колебайте да го направите.
А тези от Вас, чийто деца са за последна година в детската градина – нека запазят само хубави спомени от детството на своето дете тук при нас.Нека останем приятели за Вас и Вашето дете!
А на останалите пожелаваме:
„На добър път в детската градина, родители!”
ДЕН ЗА КОНСУЛТАЦИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ: ВСЕКИ ВТОРНИК ОТ 17,30Ч. ДО 18,00Ч.
От деня, в който детето Ви посещава ДГ „Катя Ванчева”-гр.Батак, ние – учители и родители поемаме заедно по един общ път, към една обща цел – ДЕТЕТО да бъде здраво, да се развиват неговите умствени способности и се подобри социалната му активност.Това ще постигнем заедно в съвместната си дейност.
Условията за възпитание и образование в детското заведение са много добри, жизнената среда на децата отговаря на изискванията за безопасност, естетика и комфорт, интериорът и подредбата на групите са съобразени с възрастовите и индивидуални потребности на децата. В подготвителните групи са създадени оптимални условия за доминираща учебна дейност, набавени са учебни помагала и пособия за подлежащите на задължително училищно обучение.
През 2017/2018 учебна година детското заведение работи с една яслена група и две смесени възрастови групи - Втора смесена възрастова група и Четвърта подготвителна смесена група .
Учебно-възпитателният процес се осъществява по утвърдените от МОН програми:
1.”Приказни пътечки” – издателство „Булвест 2000”.
Грижите за малките деца са едно от най-големите предизвикателства, с които хората, занимаващи се с отглеждането и възпитанието им, се сблъскват ежедневно.
Малките деца са много забавни и очарователни . Те споделят своите идеи, проявяват любопитство, изграждат свои взаимоотношения и предлагат своята безкористна обич. Но могат да бъдат и непослушни и опърничави. Повечето от нас се притесняват как ще живеят децата в този динамичен свят, как да ги възпитаваме така, че да имат щастие и успехи в бъдеще.
Нашите деца ще притежават онези умения и качества, които ние, техните учители и родители, им помогнем да развият. Най-ефективните средства за позитивно възпитание са обичта, която изпитваме към децата, вроденият ни усет и здравият ни разум. Нашите деца обръщат по-голямо внимание на действията, отколкото на думите.
Семейството е най-естествената среда за отглеждането, развитието и възпитанието на детето. То е първата социална общност за него и има водеща роля в процеса на неговата социализация и изключително значение за формирането и развитието на личността. Всяко семейство има свой дух и атмосфера, които детето усвоява и запечатва в своето съзнание, а впоследствие им дава израз чрез своето поведение.
Детската градина е институция, която има голямо значение и играе важна роля за развитието и възпитанието на децата от предучилищна възраст.
Ние педагозите смятаме, че отговорното отношение на родителите, учителите в детската градина ще са ефективни, ако всички заедно обединим усилията си.
Едва ли има нужда да си припомняме хубавата поговорка за първите седем години, за да се убедим колко е важно учители и родители да си помагат и партнират във възпитанието на децата.Детската градина е едно от първите места, където най-важните възрастни за детето – тези, с които то прекарва най-много време е хубаво да си подадат ръка.
Със сигурност не винаги ще сте съгласни с решенията и действията на учителките.Но не си позволявайте коментари с детето или пред него.Ако то види, че Вие не уважавате „госпожите” му, как след това то да ги уважава.Подкопаването на авторитета на учителките пред детето се отразява най-вече върху самото него и пребиваването му в детската градина.Така го вкарвате в противоречива ситуация:”Мама и тати не харесват госпожата, а ме оставят при нея по цял ден.” Това обърква детето, кара го да се чувства неспокойно и напрегнато, без да знае на кой възрастен може да се довери, когато мама и тате ги няма.
Ако не сте съгласни с нещо или сте притеснени, най-добре е да говорите с учителките и заедно да стигнете до решение без да намесвате детето.
Колкото по-открити и ясни са взаимоотношенията между вас, толкова по-спокойни ще са децата.
Търсете директорката и учителките не само, когато не сте съгласни с нещо, но и когато има за какво да им благодарите.
Поинтересувайте се от какво имат нужда учителките за работата си с децата.Понякога това са дребни неща, които можем да осигурим – цветни хартии, стари списания,бели листи, книги,дискове с подходящи песнички или приказки,играчки, с които детето вече не играе или общ подарък от всички вас за групата.
Доверието между нас – учителите от ДГ „Катя Ванчева” и Вас, родителите на децата, посещаващи нашето детско заведение, за които ежедневно се грижим, е здрава основа за възпитанието на децата.То се гради крачка по крачка.Не се колебайте да го направите.
А тези от Вас, чийто деца са за последна година в детската градина – нека запазят само хубави спомени от детството на своето дете тук при нас.Нека останем приятели за Вас и Вашето дете!
А на останалите пожелаваме:
„На добър път в детската градина, родители!”
ДЕН ЗА КОНСУЛТАЦИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ: ВСЕКИ ВТОРНИК ОТ 17,30Ч. ДО 18,00Ч.
Адаптация на детето в нова среда
Бригита Михайлова
Постъпването в детска градина е необходим етап в живота на всяко дете и стресът от временната раздяла с мама, тате, баба при повечето малчугани винаги води до сълзи, тръшкане, молби, нежелание за оставане в заведението.
Плюсовете на социализацията
Има родители, които не държат децата им да посещават детска градина, ако има близък, който може да ги гледа. Убедени са, че ще спестят стреса на детето, но не бива да забравят, че този стрес предстои и когато детето тръгне на училище. Детската градина е център, където детето се среща със свои връстници, научава се да общува, да споделя играчките си, придобива различни навици, усъвършенства езиковите си умения с песнички, стихотворения, приказки. Научава важни неща като: ориентация в пространството, смяна на сезоните, времето, смяната на деня и нощта, затвърдява хигиенните си навици. Играе, тича, прави гимнастика и всичко това заедно със своите връстници, научава се да бъде в група, приспособява се към живота.
Ако живее под постоянна опека, малчуганът ще израсне напълно неспособен да се справя с живота на възрастен, няма да може да се адаптира към работа в екип, да се социализира, в повечето случаи не развива умения за общуване, не знае как да създаде приятелства, няма собствено мнение, става зависим от околните, антисоциален и егоистичен – с други думи, става аутсайдер.
Как да помогнете на детето да се адаптира
При някои деца адаптирането става съвсем естествено (все едно цял живот са били в детска градина) още от първия ден. Други са „дръпнати“, слабокомуникативни или с емоционали и поведенчески проблеми. Трети непрекъснато плачат, викат с пълно гърло: „Мамо, не ме оставяй!“, тръшкат се на земята и трябва да ги влачите до врата на градината.
Основното, което родителите трябва да направят, за да не бъде стресиращ престоят в детската градина още от първия ден, е предварително да подготвят детето за него.
Знаейки че на малкото човече му предстои да се отдели от вас, поне месец по-рано е добре да започнете с позитивно говорене по темата. Обяснявайте, че там ще има много деца на неговата възраст, ще играе с тях на различни игри, ще спят заедно в една стая и ще закусват, ще разучават песнички, танци. Детската градина е хубаво място за него и вие не го изоставяте, а напротив, оставяте го да си играе и ще го вземате, преди да е станало тъмно. Детето трябва да знае, че вие ходите на работа и престоят му не е наказание, а необходимост.
Това е място, където го очакват приятни срещи и нови приятелчета. Повтаряйте позитивните мисли за детската градина, така настройвате психически детето си с положителни очаквания и отделянето му от вас ще е по-малко стресиращо. Когато сте на детската площадка с други дечица, му обяснявайте, че така ще е и в градината.
Много важно е: адекватно реалистично да подготвите детето си за временната раздяла с вас.
Казвайте на детето: „Ще те взема след като закусиш, след обяд поспиш и поиграеш малко!“, а не – „Ще те взема скоро!“, защото то постоянно ще очаква да се появите на вратата. Избягвайте да го манипулирате: „Ако днес не плачеш, ще ти купя шоколад!“. Така не го учите на самостоятелност и реалистичен поглед.
Друго много важно условие е когато водите детето си на детската градина, да сте уверени и спокойни, в противен случай то усеща вашето безпокойство и се разстройва още повече. Когато го оставяте, не стойте да го утешавате, при повечето деца се засилва чувството на безпокойство, когато родителят стои и ги утешава. Има деца, които не преживяват раздялата толкова драматично, ако ги водят баба и дядо например. Нека го правят възрастните ви родители, а вие да прибирате мъничето. Всяка сутрин, докато го водите на градина, му говорете какъв интересен ден му предстои с играчки и приятелчета. Повтаряйки това, детето започва да ви вярва и започва да му случва точно това.
Ако раздялата е много трудна, създайте си специален ритуал за това – специална прегръдка (по-дълга от обикновено) или въздушни целувки, които ще му засвидетелстват вашата обич – това успокоява и внушава сигурност.
Взимайки го от градината, е важно да сте положително настроени, усмихнати, тръпнещи в очакване да го видите. Така детето ще усеща по-осезателно вашата обич и ще се чувства желано, а не изоставено. Може дори да се поразходите малко само двамата. Това ще помогне за по-бързата му адаптация в детската градина.
Проблеми, които могат да възникнат:
– непрекъснат плач;
– агресия към другите деца;
– капризи с храната или отказ изобщо да не се храни;
– нарушения в следобедния сън или опит да „проспи“ целия престой в градината;
– вдигане на температура;
– започва да измисля неща, които не са се случили (например, че някой го е бил).
За да се адаптира детето в градината плавно и естествено, с по-малко стрес, е необходимо родителите да запознаят учителите с навиците му, например: след като се нахрани – ляга веднага да спи; с неговите реакции в определени ситуации, например: като му се скараш – започва да плаче неутешимо или те удря…
Това е важна информация, за да може учителят да реагира адекватно. Хубаво е детето да носи своя любима играчка, дреха или обувки, така „част“ от дома е с него и знае, че не е изоставено.
Обикновено детето интуитивно се адаптира към детската градина, като се привързва към някоя учителка или лелка. Те трябва да знаят, че са важна фигура за детето и са избрани от него. Помолете ги да проявят търпение, да стимулират контакта му с други деца, да отвличат вниманието му след раздялата с вас сутрин. Това може да стане със самостоятелна игра, докато се успокои и само започне да играе с другите.
Взимайки детето си от детската градина, винаги питайте учителите как е протекъл денят му, какви са били неговите реакции, дали е плакало, яло, агресивно ли е било или е стояло само в някой ъгъл.
Разпитайте и мъничето как е минал денят му – така ще сверите информацията от учителите и ще го стимулирате да споделя с вас, развивайки умението си да разказва. Интересувайки се от детето си, то усеща колко е важно за вас и адаптацията става по-лесно.
Всеки ден му повтаряте, че не го изоставяте и много го обичате!
Бригита Михайлова
Постъпването в детска градина е необходим етап в живота на всяко дете и стресът от временната раздяла с мама, тате, баба при повечето малчугани винаги води до сълзи, тръшкане, молби, нежелание за оставане в заведението.
Плюсовете на социализацията
Има родители, които не държат децата им да посещават детска градина, ако има близък, който може да ги гледа. Убедени са, че ще спестят стреса на детето, но не бива да забравят, че този стрес предстои и когато детето тръгне на училище. Детската градина е център, където детето се среща със свои връстници, научава се да общува, да споделя играчките си, придобива различни навици, усъвършенства езиковите си умения с песнички, стихотворения, приказки. Научава важни неща като: ориентация в пространството, смяна на сезоните, времето, смяната на деня и нощта, затвърдява хигиенните си навици. Играе, тича, прави гимнастика и всичко това заедно със своите връстници, научава се да бъде в група, приспособява се към живота.
Ако живее под постоянна опека, малчуганът ще израсне напълно неспособен да се справя с живота на възрастен, няма да може да се адаптира към работа в екип, да се социализира, в повечето случаи не развива умения за общуване, не знае как да създаде приятелства, няма собствено мнение, става зависим от околните, антисоциален и егоистичен – с други думи, става аутсайдер.
Как да помогнете на детето да се адаптира
При някои деца адаптирането става съвсем естествено (все едно цял живот са били в детска градина) още от първия ден. Други са „дръпнати“, слабокомуникативни или с емоционали и поведенчески проблеми. Трети непрекъснато плачат, викат с пълно гърло: „Мамо, не ме оставяй!“, тръшкат се на земята и трябва да ги влачите до врата на градината.
Основното, което родителите трябва да направят, за да не бъде стресиращ престоят в детската градина още от първия ден, е предварително да подготвят детето за него.
Знаейки че на малкото човече му предстои да се отдели от вас, поне месец по-рано е добре да започнете с позитивно говорене по темата. Обяснявайте, че там ще има много деца на неговата възраст, ще играе с тях на различни игри, ще спят заедно в една стая и ще закусват, ще разучават песнички, танци. Детската градина е хубаво място за него и вие не го изоставяте, а напротив, оставяте го да си играе и ще го вземате, преди да е станало тъмно. Детето трябва да знае, че вие ходите на работа и престоят му не е наказание, а необходимост.
Това е място, където го очакват приятни срещи и нови приятелчета. Повтаряйте позитивните мисли за детската градина, така настройвате психически детето си с положителни очаквания и отделянето му от вас ще е по-малко стресиращо. Когато сте на детската площадка с други дечица, му обяснявайте, че така ще е и в градината.
Много важно е: адекватно реалистично да подготвите детето си за временната раздяла с вас.
Казвайте на детето: „Ще те взема след като закусиш, след обяд поспиш и поиграеш малко!“, а не – „Ще те взема скоро!“, защото то постоянно ще очаква да се появите на вратата. Избягвайте да го манипулирате: „Ако днес не плачеш, ще ти купя шоколад!“. Така не го учите на самостоятелност и реалистичен поглед.
Друго много важно условие е когато водите детето си на детската градина, да сте уверени и спокойни, в противен случай то усеща вашето безпокойство и се разстройва още повече. Когато го оставяте, не стойте да го утешавате, при повечето деца се засилва чувството на безпокойство, когато родителят стои и ги утешава. Има деца, които не преживяват раздялата толкова драматично, ако ги водят баба и дядо например. Нека го правят възрастните ви родители, а вие да прибирате мъничето. Всяка сутрин, докато го водите на градина, му говорете какъв интересен ден му предстои с играчки и приятелчета. Повтаряйки това, детето започва да ви вярва и започва да му случва точно това.
Ако раздялата е много трудна, създайте си специален ритуал за това – специална прегръдка (по-дълга от обикновено) или въздушни целувки, които ще му засвидетелстват вашата обич – това успокоява и внушава сигурност.
Взимайки го от градината, е важно да сте положително настроени, усмихнати, тръпнещи в очакване да го видите. Така детето ще усеща по-осезателно вашата обич и ще се чувства желано, а не изоставено. Може дори да се поразходите малко само двамата. Това ще помогне за по-бързата му адаптация в детската градина.
Проблеми, които могат да възникнат:
– непрекъснат плач;
– агресия към другите деца;
– капризи с храната или отказ изобщо да не се храни;
– нарушения в следобедния сън или опит да „проспи“ целия престой в градината;
– вдигане на температура;
– започва да измисля неща, които не са се случили (например, че някой го е бил).
За да се адаптира детето в градината плавно и естествено, с по-малко стрес, е необходимо родителите да запознаят учителите с навиците му, например: след като се нахрани – ляга веднага да спи; с неговите реакции в определени ситуации, например: като му се скараш – започва да плаче неутешимо или те удря…
Това е важна информация, за да може учителят да реагира адекватно. Хубаво е детето да носи своя любима играчка, дреха или обувки, така „част“ от дома е с него и знае, че не е изоставено.
Обикновено детето интуитивно се адаптира към детската градина, като се привързва към някоя учителка или лелка. Те трябва да знаят, че са важна фигура за детето и са избрани от него. Помолете ги да проявят търпение, да стимулират контакта му с други деца, да отвличат вниманието му след раздялата с вас сутрин. Това може да стане със самостоятелна игра, докато се успокои и само започне да играе с другите.
Взимайки детето си от детската градина, винаги питайте учителите как е протекъл денят му, какви са били неговите реакции, дали е плакало, яло, агресивно ли е било или е стояло само в някой ъгъл.
Разпитайте и мъничето как е минал денят му – така ще сверите информацията от учителите и ще го стимулирате да споделя с вас, развивайки умението си да разказва. Интересувайки се от детето си, то усеща колко е важно за вас и адаптацията става по-лесно.
Всеки ден му повтаряте, че не го изоставяте и много го обичате!
Родителите и детската градина – как да избегнем грешките
Всички мечтаем за времето, когато градините и училищата ще станат любимо място на децата ни. Но истината е, че родителите са ключов фактор, от който зависи как ще се развият отношенията на детето с детската градина и как то ще възприеме промяната в живота си. Добре е родителите да са подготвени за подводните камъни, които могат да ги очакват. Ето списък на 10-те най-разпространени родителски грешки, които описват как НЕ ТРЯБВА да се държим с детето и учителите.
1. Да обещавате на детето си идилия: „Там ще ти дават вкусна закуска, ще си играеш с децата, ще пеете песнички и ще е супер забавно, когато правите гимнастика!“. Това са обещанията, които дават майките и татковците на съпротивляващи се деца. Детето вярва на възрастния и отива няколко пъти, изпълнено с доверие – наистина ли е толкова интересно и вкусно? Но в един момент несъответствието с обрисуваната от мама картинка и реалната ситуация се набива в очи. И това означава, че или родителите лъжат, или не са наясно как точно стоят нещата. Това ли искате да си помисли детето?
2. Да описвате детската градина в черни цветове.
Това е другата крайност – да разкажете на 3-годишното си дете, че такъв е животът – родителите са длъжни да работят, за да не умре семейството от глад, а детето трябва да носи своя кръст, като ходи на градина. „Учителката може да е лоша, а децата да се бият, но така след няколко години, като отидеш в училище, ще си подготвен за суровата действителност и няма толкова да се разстройваш, когато те обиждат!“. Това е невалиден и неправилен подход. Обяснете на детето си, че навсякъде има плюсове и минуси, а когато наистина възникне проблем, вие сте готови да го изслушате и да помогнете, заедно да намерите решение.
3. Да се карате с учителите за дреболии.
Какво всъщност е дреболия и какво важен проблем? Ако детето е излязло навън с разменени ръкавици, това не е повод за скандал с госпожата. Сандали, гуменки, връзки на обувки, претенции от типа на „Но аз ви помолих да спи с тениската с кученцето!“, не си струват дори да размишлявате върху тях. Камо ли заради нещо подобно да си разваляте отношенията с човека, който общува тясно с детето ви през по-голямата част от деня и годината. Ако имате молби и желания, е добре да ги формулирате пожелателно: „Сашко сънува кошмари, ако пижамата му не е закопчана. Дали бихте проверявали това преди сън?“. Ако има сериозни конфликти, те трябва да се решават, но не от позицията „Аз ти плащам заплатата, ще правиш, каквото ти казвам!“. Да не говорим, че майката скандалджийка не вдъхва никакво спокойствие у детето си.
4. Когато изпращате детето, да играете на „има мама-няма мама“.
Някои деца искрено страдат от раздялата сутрин. Те плачат и се вкопчват в родителя. И понякога се изкушаваме да кажем: „Я виж! Там някой се бие!“ – и когато детето се обърне, да изчезнете. Не го правете в никакъв случай. Дори ако планирате след 20 минути да звъннете на учителката, за да се осведомите и да питате: „Как е – плаче ли?“. Колкото и странно да ви звучи, децата не проумяват закона за присъствието на човека в пространствено-времевия континуум. Дори може да им хрумне, че наистина сте изчезнали и о, ужас! Днес изобщо няма да дойдете да ги вземете. Съгласете се, че това е нервиращо.
5. Да забравите да изпълните любимия си при раздяла ритуал.
Когато родителят прелетява без поздрав покрай учителката, целува набързо детето по бузата и вече от вратата вика „Чорапите са в раницата!“ – това е грешка. Детето се чувства много по-спокойно, когато майката поздравява всички по пътя с усмивка, разменя няколко думи с учителката, а после казва например: „Г-жо Иванова, Вера много искаше да ви запознае с плюшения си плъх. Вера, г-жа Иванова ми каза, че много харесва плъховете и с удоволствие ще си поговори за тях с теб“. Ако майката правилно организира прощалния ритуал, детето по-лесно ще откликва на предложенията на учителката дори ако тя внезапно предложи да разучават стъпките на кадрила.
6. Да подкупвате.
Не тръгвайте по хлъзгавото надолнище на подкупите с детето си. На вратата детето започва да тупа с краче и да казва, че не иска на градина. В този момент ви се струва, че обещанието за вертолет и сладолед на вземане могат да спасят положението. Но всъщност ще го усложнят. Разбира се, ако не планиране да купувате завод за хеликоптери, да не говорим, че ставката може да се измени внезапно и искането на подкуп дори да се пренесе и в други сфери: „Да се разхождаме? Ама какво ще ми купиш?“.
7. Да си разяснявате отношенията с чуждо дете.
Писнало ви е и смятате най-накрая да се разправите с дребния проклетник, който е ухапал детето ви? Да извикате хулиганчето в ъгъла и да му се накарате? Не, това изобщо не е правилен подход. Сега си представете как някакъв чужд баща прави същото с детето ви, защото се е блъскало? За разрешаването на проблемите в детската градина носят отговорност възрастните. Поговорете с учителките и родителите на побойника, изяснете какъв точно е проблемът и с какво можете да помогнете. После разкажете на детето си: „Вики много тежко приема развода на родителите си и затова се бие. Много ми е жал за него. Дай да помислим как да се защитаваш – например засега да не играеш с него?“.
8. Да пренебрегвате правилата на детската градина.
Ако сте решили да водите детето в градина, ще е странно да нарушавате техните правила и да не го подготвите за тях. Учителките често се оплакват, че родителите водят децата си без навици за самообслужване, отказващи да почиват следобед и т.н. Работа на родителя е да направи така, че на детето му да е по-лесно. Добре е по-отрано да го научите да се облича само, да му обясните, че градината е място, от което на разходка се излиза в строй двама по двама, хванати за ръка. А също и че има режим. Вие се бунтувайте срещу часа за почивка – обсъдете този досаден факт с директора, пишете предложения и оплаквания, ако решите.
9. Да имате прекомерни очаквания от държавното обучение в детска градина.
Ако искате детето ви да говори английски език на 4 години, ще се наложи да си платите допълнително. Снижете очакванията и изискванията си и ги съобразете с реалността в държавната детска градина. Ако обективно оцените обстоятелствата, ще видите, че децата ви получават наистина много. А колкото за навиците и възпитанието – не забравяйте, че това, което наистина въздейства на културното развитие на детето, са майка му и баща му.
10. Да заставате винаги на страната на учителя.
Да, детето ви е бъркало в носа на другарчето си. Да, не може да стои мирно, сложило ръце на масичката. Да, прекалено силно е залюляло люлката. Не бързайте да се присъединявате към учителката, която му се кара. Вие сте на негова страна, вие сте родител, вие трябва да го защитите. Проблемите трябва да се обсъдят, но насаме, а в момента, в който над него е надвиснала гневната госпожа, вашата първа задача е да спасите малкото човече и да му покажете, че сте неговото убежище и закрила. Спокойно и благожелателно изяснете какво се е случило, кажете, че съжалявате и ще обсъдите ситуацията у дома.
Автор: Ирина Прибора