Защо са нужни правила?
ДИСЦИПЛИНАТА Е ЛЮБОВ
Дисциплината е любов и точно за тази невидима зависимост ще се опитам да опиша. Защо? Защото безопасността на всеки е зависима от неговата дисциплинираност.
Какво е дисциплина? Защо е необходима? Либералният възпитателен модел неосъществен във българската педагогическа действителност доведе до това, че понятия като ”дисциплина” и „отговорност” придобиха негативно значение за възпитаването на демократичната личност, поради, което небрежно, бяха „изхвърлени” от учебниците по педагогика и респективно от практиката при възпитанието на подрастващото поколение.
По дефиниция дисциплината е безконфликтна връзка, научаване как да управлявате собственото си поведение. Това не е строгост и наказание, а ясни граници, които ви казват как да се държите в различни ситуации. Тя, дисциплината, има много лица: наричаме я трудова, училищна, военна, транспортна, спортна, здравна и още определения, които можем да отнесем към всяка човешка дейност. Аз бих добавила дисциплината е любовта към живота, тя ни помага да се превърнем в отговорни хора различаващи доброто от злото, злобата, завистта и зловредието от добротворчеството.
Възпитаването в дисциплинираност и отговорност е основополагащо при формирането на социалните умения за вграждането на личността в многопластовата система от социални отношения. За всяка човешка дейност, за която не достигат познания се създават митове и легенди. Дисциплината не прави изключение от това правило. Натоварена с негативизъм, строгост, репресия, наказания и други за дисциплината и за оправдание се създават и тиражират митове за дисциплинирането на детето от типа: [5]
- Детето е длъжно във всичко да слуша родителите си. – не е длъжно, защото в този случай възлитането е дресировка.
- Детето не трябва да проявява негативни емоции – детето не е кукла, то има право на своите чувства и емоции.
- Детето трябва да бъде запазено от житейските трудности – не, то не трябва да расте в парникови условия.
- Детето няма психически проблеми – в много семейства депресиите, стреса и агресията съпътства поведението на детето и то бива етикирано, като аутист, хиперактивно и т.н.
- Дисциплината е нужна, за да не излезе детето от „правия път” – във възпитанието е нужна златната среда между свободата и ограниченията.
- Детето може да бъде пошляпвано, когато нарушава дисциплината – физическото насилие вреди на детското здраве.
- Възрастните вземат решение вместо детето, защото то нищо не разбира, аз знам кое е най-доброто за него, за да му е полезно, но главното е дисциплината – детето има право на мнение, макар то да не съвпада с това на възрастните.
Митологизирането ролята на възрастните при възпитанието на детето и лишавайки го от права нарушава основни правни норми защитаващи правата на детето делегиране му от [3]
Поставено в състояние на забранителен режим” не може”, не трябва”, ”не пипай” „На пет години разбрах, че не се казвам Не пипай” това възпрепятства формирането на волята. Обратният акт на неограничена свобода , когато всичко му е позволено, детето се превръща в неконтролируем субект. Между двете възпитателни парадигми се избира средата при решаването на конкретни ситуации се търси гъвкавост, и индивидуален подход.
В българския език съществува синонимна думата „любов“– „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта.
Любовта през погледа на детето: „Когато баба получи артрит и не можеше да се навежда, за да лакира ноктите на краката. От тогава дядо прави това вместо нея винаги, дори когато и той получи артрит на ръцете”, „Любовта е това, което те кара да се усмихваш, дори когато си тъжен”, Любов е когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето” [4]
Определението за любов през написаното от К. Василев, в книгата му „Любовта,1976”, „…съществуването на дълбоки чувства на преданост и всеотдайност между различни хора създаване на единство и взаимно съпреживяване на обща съдба…. Свързани емоционално и морално родители и деца, братя и сестри, мъже и жени. Тя любовта характеризира степента на облагородяването на човека, степента на неговата култура.”[1стр.7]
Ключовата дума свързваща дисциплината с любовта е облагородяването на човека, което се осъществява и чрез възпитанието.
Защо е важна дисциплината?
- Необходима за здравето на детето;
- За пълноценно физическо развитие
- За емоционалното му благополучие
- За умственото му развитие;
- За възпитаването на неговата отговорност
Що е дисциплина? Социално умение личността да контролира своите пориви и желания, да спазва правилата според конкретната ситуация;
Дисциплината учи детето да адаптира поведението към изискванията на обществото.
Изненадващо, е че оставено без ограничения, детето се чувстват изоставено и не развива толкова важни социални умения като:
• Самоконтрол [способност да се противопоставят на изкушенията]
• Уважение към другите хора[уважение към родителите и други хора споделя се съпричастност, търпение и умения; те знаят как да се контролират; самодостатъчен и самоуверен; отговорен и последователно в прилагането на усвоените поведенчески модели]
• Умения за сътрудничество[лесно се сприятели; умее да работи в екип; умее да се съподчинява]
Невидимата връзка между дисциплината и любовта е в две посоки:
- Родителите и въобще възрастните хора обичат децата. Те са загрижените за техния живот и здраве. На тяхното бъдеще залагат съществуването на обществото и именно тази неотменна обич налага възпитаване на дисциплинира личност. Социализацията, на която да я прави безпрепятствено вградима в сложните системи от социални отношения.
- Безопасното поведение, гарантиращо живота и здравето на детето са немислими без овладяването на правила за безконфликтно позициониране в околната среда. Водещо в случая е любовта към живота и неговото опазване. Този факт е основен мотив на възрастните да възпитават дисциплинираност и отговорност у децата подготвяйки ги да един безпрепятствен живот.
Постигане на резултати от поставените цели предполагат конкретизиране на система от задачи чието изпълнение, ще е в полза на дисциплината и отговорността:
- Обвързване целите на човешката безопасност с целите на гражданското възпитание;
- Процесът за формиране на устойчива дисциплинирана личност тясно е зависим от зачитане правата и свободите на детето и останалите субекти участници в този процес;
- Създаване и прилагане на система за познавателно емоционално осмисляне необходимостта от спазването на правила гарантиращи дисциплинирано поведение на личността;
- Съблюдаване на законово-нормативната уредба гарантираща възпитаването на дисциплина в рамките на организирания възпитателен процес в детската градина;
- Формиране на релизиантно поведение гарантиращо резултат от възпитателните усилия по посока формиране на самостоятелна и самоконтролираща се личност.
Педагогическите явления и тяхното управление почиват на научно обосновани принципни положение. Формирането на дисциплина и отговорност не правят изключение от това правило.
Основните принципи са формулирани от [2]
Първи принцип: установяване на разумни изисквания съобразно възрастовите и индивидуални възможности на детето. На тази основа определете правилата, какво е позволено и ЗАЩО! Много често възрастните поставят граници, без да обясняват причините за въвеждането на правила и ограничаване на свободите. Правилата могат да са в сферата на безопасността, на трудовите задължения, на личната хигиена, на уважението към другите хора и т.н. обясняват се последиците от неспазването на тези правила, никога обаче тези обяснения не се подкрепят с предстоящо наказание или вменяване на страх. Обективно се обясняват обстоятелствата, какви негативни последици, произтичат от неспазването им.
Втори принцип: децата преднамерено Ви предизвикват. В този случай детето не осъзнава каква отговорност ще произведе поведението му. Бунтът и проявения негативизъм. Следва анализ на възникналата ситуация и отчитане позициите на двете страни „възрастен–дете”. Нарушаването на справедливостта и авторизирането на авторитета на възрастните, често натрупват онази необходима енергия за възникването на агресивно поведение.
Трети принцип налага ясна граница между съзнателното неподчинение на детето и несъзнателното неподчинение в безотговорност. Спокойният тон и премерената вербалност да са насочени към възстановяване на равновесието, а не до акумулиране на още напрежение предполагащо последвало наказание. Трябва обаче да помним, че безотговорността на децата е явление, което няма нищо общо с откровеното неподчинение и затова трябва да се бори със спокойни и търпеливи методи.
Четвърти принцип когато конфликтът приключи по време, на който възрастните са се изявявали като лидери е време за утеха и желание от детето да почувства, че е обичано.
Пети принцип относно изискванията има един много забравен принцип на А.С.Макаренко ”Колкото повече обичаш едно дете, толкова повече изисквай от него”. Доколко този принцип е валиден и днес? Изискванията са строго индивидуални, за да са изпълними. Изисквайки аз като педагог има друг принцип ”Аз ще те пожаля и простя, животът няма да ти прости. Тогава какво ще ти отговоря, когато ме попиташ „Къде беше мамо, когато трябваше да ме научиш”. Това научих от моята майка, на която съм благодарна, че нищо не ми спести, за да ме направи успешен и щастлив човек. Неправомерното наказание на детето води до надушване на неговата емоционалност, доверие и вярва във добронамереността на възрастните.
Шести принцип любовта е движещата сила, която да ръководи вашите действия.
Възпитаването на дисциплинираност е процес, които не може еднозначно да бъде определен. Този процес е изграден от няколко последователно свързани конструкти „доверие – търпение - повторение” за достигане на резултат - безопасност да живеем в среда доминирана от опасности.
Възпитаването на безопасно детско поведение е мисия любов към живота и този в частност на детето, а дисциплината е непосредствената приложимост на безопасността.
Литература:1. Василев К., Любовта,С ,1976 стр.7; 2. Джон Добсън,Смелостта да възпитаваш С.1994]
Мария Галчева - Стоицова
Дисциплината е любов и точно за тази невидима зависимост ще се опитам да опиша. Защо? Защото безопасността на всеки е зависима от неговата дисциплинираност.
Какво е дисциплина? Защо е необходима? Либералният възпитателен модел неосъществен във българската педагогическа действителност доведе до това, че понятия като ”дисциплина” и „отговорност” придобиха негативно значение за възпитаването на демократичната личност, поради, което небрежно, бяха „изхвърлени” от учебниците по педагогика и респективно от практиката при възпитанието на подрастващото поколение.
По дефиниция дисциплината е безконфликтна връзка, научаване как да управлявате собственото си поведение. Това не е строгост и наказание, а ясни граници, които ви казват как да се държите в различни ситуации. Тя, дисциплината, има много лица: наричаме я трудова, училищна, военна, транспортна, спортна, здравна и още определения, които можем да отнесем към всяка човешка дейност. Аз бих добавила дисциплината е любовта към живота, тя ни помага да се превърнем в отговорни хора различаващи доброто от злото, злобата, завистта и зловредието от добротворчеството.
Възпитаването в дисциплинираност и отговорност е основополагащо при формирането на социалните умения за вграждането на личността в многопластовата система от социални отношения. За всяка човешка дейност, за която не достигат познания се създават митове и легенди. Дисциплината не прави изключение от това правило. Натоварена с негативизъм, строгост, репресия, наказания и други за дисциплината и за оправдание се създават и тиражират митове за дисциплинирането на детето от типа: [5]
- Детето е длъжно във всичко да слуша родителите си. – не е длъжно, защото в този случай възлитането е дресировка.
- Детето не трябва да проявява негативни емоции – детето не е кукла, то има право на своите чувства и емоции.
- Детето трябва да бъде запазено от житейските трудности – не, то не трябва да расте в парникови условия.
- Детето няма психически проблеми – в много семейства депресиите, стреса и агресията съпътства поведението на детето и то бива етикирано, като аутист, хиперактивно и т.н.
- Дисциплината е нужна, за да не излезе детето от „правия път” – във възпитанието е нужна златната среда между свободата и ограниченията.
- Детето може да бъде пошляпвано, когато нарушава дисциплината – физическото насилие вреди на детското здраве.
- Възрастните вземат решение вместо детето, защото то нищо не разбира, аз знам кое е най-доброто за него, за да му е полезно, но главното е дисциплината – детето има право на мнение, макар то да не съвпада с това на възрастните.
Митологизирането ролята на възрастните при възпитанието на детето и лишавайки го от права нарушава основни правни норми защитаващи правата на детето делегиране му от [3]
Поставено в състояние на забранителен режим” не може”, не трябва”, ”не пипай” „На пет години разбрах, че не се казвам Не пипай” това възпрепятства формирането на волята. Обратният акт на неограничена свобода , когато всичко му е позволено, детето се превръща в неконтролируем субект. Между двете възпитателни парадигми се избира средата при решаването на конкретни ситуации се търси гъвкавост, и индивидуален подход.
В българския език съществува синонимна думата „любов“– „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта.
Любовта през погледа на детето: „Когато баба получи артрит и не можеше да се навежда, за да лакира ноктите на краката. От тогава дядо прави това вместо нея винаги, дори когато и той получи артрит на ръцете”, „Любовта е това, което те кара да се усмихваш, дори когато си тъжен”, Любов е когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето” [4]
Определението за любов през написаното от К. Василев, в книгата му „Любовта,1976”, „…съществуването на дълбоки чувства на преданост и всеотдайност между различни хора създаване на единство и взаимно съпреживяване на обща съдба…. Свързани емоционално и морално родители и деца, братя и сестри, мъже и жени. Тя любовта характеризира степента на облагородяването на човека, степента на неговата култура.”[1стр.7]
Ключовата дума свързваща дисциплината с любовта е облагородяването на човека, което се осъществява и чрез възпитанието.
Защо е важна дисциплината?
- Необходима за здравето на детето;
- За пълноценно физическо развитие
- За емоционалното му благополучие
- За умственото му развитие;
- За възпитаването на неговата отговорност
Що е дисциплина? Социално умение личността да контролира своите пориви и желания, да спазва правилата според конкретната ситуация;
Дисциплината учи детето да адаптира поведението към изискванията на обществото.
Изненадващо, е че оставено без ограничения, детето се чувстват изоставено и не развива толкова важни социални умения като:
• Самоконтрол [способност да се противопоставят на изкушенията]
• Уважение към другите хора[уважение към родителите и други хора споделя се съпричастност, търпение и умения; те знаят как да се контролират; самодостатъчен и самоуверен; отговорен и последователно в прилагането на усвоените поведенчески модели]
• Умения за сътрудничество[лесно се сприятели; умее да работи в екип; умее да се съподчинява]
Невидимата връзка между дисциплината и любовта е в две посоки:
- Родителите и въобще възрастните хора обичат децата. Те са загрижените за техния живот и здраве. На тяхното бъдеще залагат съществуването на обществото и именно тази неотменна обич налага възпитаване на дисциплинира личност. Социализацията, на която да я прави безпрепятствено вградима в сложните системи от социални отношения.
- Безопасното поведение, гарантиращо живота и здравето на детето са немислими без овладяването на правила за безконфликтно позициониране в околната среда. Водещо в случая е любовта към живота и неговото опазване. Този факт е основен мотив на възрастните да възпитават дисциплинираност и отговорност у децата подготвяйки ги да един безпрепятствен живот.
Постигане на резултати от поставените цели предполагат конкретизиране на система от задачи чието изпълнение, ще е в полза на дисциплината и отговорността:
- Обвързване целите на човешката безопасност с целите на гражданското възпитание;
- Процесът за формиране на устойчива дисциплинирана личност тясно е зависим от зачитане правата и свободите на детето и останалите субекти участници в този процес;
- Създаване и прилагане на система за познавателно емоционално осмисляне необходимостта от спазването на правила гарантиращи дисциплинирано поведение на личността;
- Съблюдаване на законово-нормативната уредба гарантираща възпитаването на дисциплина в рамките на организирания възпитателен процес в детската градина;
- Формиране на релизиантно поведение гарантиращо резултат от възпитателните усилия по посока формиране на самостоятелна и самоконтролираща се личност.
Педагогическите явления и тяхното управление почиват на научно обосновани принципни положение. Формирането на дисциплина и отговорност не правят изключение от това правило.
Основните принципи са формулирани от [2]
Първи принцип: установяване на разумни изисквания съобразно възрастовите и индивидуални възможности на детето. На тази основа определете правилата, какво е позволено и ЗАЩО! Много често възрастните поставят граници, без да обясняват причините за въвеждането на правила и ограничаване на свободите. Правилата могат да са в сферата на безопасността, на трудовите задължения, на личната хигиена, на уважението към другите хора и т.н. обясняват се последиците от неспазването на тези правила, никога обаче тези обяснения не се подкрепят с предстоящо наказание или вменяване на страх. Обективно се обясняват обстоятелствата, какви негативни последици, произтичат от неспазването им.
Втори принцип: децата преднамерено Ви предизвикват. В този случай детето не осъзнава каква отговорност ще произведе поведението му. Бунтът и проявения негативизъм. Следва анализ на възникналата ситуация и отчитане позициите на двете страни „възрастен–дете”. Нарушаването на справедливостта и авторизирането на авторитета на възрастните, често натрупват онази необходима енергия за възникването на агресивно поведение.
Трети принцип налага ясна граница между съзнателното неподчинение на детето и несъзнателното неподчинение в безотговорност. Спокойният тон и премерената вербалност да са насочени към възстановяване на равновесието, а не до акумулиране на още напрежение предполагащо последвало наказание. Трябва обаче да помним, че безотговорността на децата е явление, което няма нищо общо с откровеното неподчинение и затова трябва да се бори със спокойни и търпеливи методи.
Четвърти принцип когато конфликтът приключи по време, на който възрастните са се изявявали като лидери е време за утеха и желание от детето да почувства, че е обичано.
Пети принцип относно изискванията има един много забравен принцип на А.С.Макаренко ”Колкото повече обичаш едно дете, толкова повече изисквай от него”. Доколко този принцип е валиден и днес? Изискванията са строго индивидуални, за да са изпълними. Изисквайки аз като педагог има друг принцип ”Аз ще те пожаля и простя, животът няма да ти прости. Тогава какво ще ти отговоря, когато ме попиташ „Къде беше мамо, когато трябваше да ме научиш”. Това научих от моята майка, на която съм благодарна, че нищо не ми спести, за да ме направи успешен и щастлив човек. Неправомерното наказание на детето води до надушване на неговата емоционалност, доверие и вярва във добронамереността на възрастните.
Шести принцип любовта е движещата сила, която да ръководи вашите действия.
Възпитаването на дисциплинираност е процес, които не може еднозначно да бъде определен. Този процес е изграден от няколко последователно свързани конструкти „доверие – търпение - повторение” за достигане на резултат - безопасност да живеем в среда доминирана от опасности.
Възпитаването на безопасно детско поведение е мисия любов към живота и този в частност на детето, а дисциплината е непосредствената приложимост на безопасността.
Литература:1. Василев К., Любовта,С ,1976 стр.7; 2. Джон Добсън,Смелостта да възпитаваш С.1994]
Мария Галчева - Стоицова