Екологично образование
Същност и цели на екологичното образование
- Екологичното образование e насочено към формиране на екологична култура, екологично съзнание и екологично поведение в тяхната взаимна връзка с оглед познаване на екологичните закони, защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, както и опазване на природната среда и на екологичното равновесие.
- изгражданe на автономна и активна личност, която познава и спазва нормите за екологична култура и поведение с оглед опазване на природата и създаване на устойчива околна среда;
НАРЕДБА № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование
- Екологичното образование e насочено към формиране на екологична култура, екологично съзнание и екологично поведение в тяхната взаимна връзка с оглед познаване на екологичните закони, защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, както и опазване на природната среда и на екологичното равновесие.
- изгражданe на автономна и активна личност, която познава и спазва нормите за екологична култура и поведение с оглед опазване на природата и създаване на устойчива околна среда;
НАРЕДБА № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование
Полезни правила за разделното събиране
1. Избери си място в къщи и си пригоди съд /например кашон, който можеш да украсиш/. В него събирай опаковките и веднъж седмично ги изхвърляй в контейнерите за разделно събиране.
2. Изхвърляй хартията в сините контейнери. Тя се прави от дърво и ако я събираш разделно, ще спасиш много дървета от изсичане.
3. Преди да изхвърлиш пластмасовите и хартиени опаковки ги смачкай максимално, за да намалиш обема им.
4. Преди да изхвърлиш опаковките ги почисти от остатъците от храна.
5. Не изхвърляй счупени чинии, части от прозорци и огледала в зелените контейнери. Технологията за производството им е различна и затрудняват рециклирането на стъклените опаковки.
Източник:https://www.ecopack.bg/bg
1. Избери си място в къщи и си пригоди съд /например кашон, който можеш да украсиш/. В него събирай опаковките и веднъж седмично ги изхвърляй в контейнерите за разделно събиране.
2. Изхвърляй хартията в сините контейнери. Тя се прави от дърво и ако я събираш разделно, ще спасиш много дървета от изсичане.
3. Преди да изхвърлиш пластмасовите и хартиени опаковки ги смачкай максимално, за да намалиш обема им.
4. Преди да изхвърлиш опаковките ги почисти от остатъците от храна.
5. Не изхвърляй счупени чинии, части от прозорци и огледала в зелените контейнери. Технологията за производството им е различна и затрудняват рециклирането на стъклените опаковки.
Източник:https://www.ecopack.bg/bg
Да отгледаш дете на природата
Кое е това дете?
Това дете на първо място цени и обича природата. От малко прекарва много време на открито – разходки в парка, вместо висенето пред телевизора, ходене на село през лятото, вместо шляене по улиците. Мама и татко го водят в планината и на море и, приказвайки си с него, го запознават с всички чудеса, тайни и богатства на природата. То не се страхува да пипа буболечки, кучета и котки, защото не е било плашено с „кучето ще те изяде, ако не слушаш”, Торбалан и каквото и да е страшилище. И не дели животните и буболечките на „лоши” или „добри”, те са просто такива, каквито е природата им – да, хапят, бодат, съскат, жилят, но ако не ги закачаш и те не те закачат.
Детето на природата често си играе с шишарки, жълъди, клечки, шумки и ги предпочита от евтините шарени трошки. През пролетта чака кокичето да се появи, но не го къса, защото знае, че красотата не е егоизъм, а споделяне и всички имат право да се радват поне на едно кокиче. Лятото ходи босо, защото земята е топла и мека и тревата приятно гъделичка крачетата, а няма нищо по- хубаво от това после да се изкъпеш със слънчева вода. През есента рови из листата, прави букети с тях, но най- обича да шляпа из локвите, защото за кого това изобщо е нередно?!
През зимата се въргаля в снега и не чува постоянно: „ще изстинеш”, защото е добре облечено, а вътре го чака топъл чай с мед и докато го пие възторжено се радва на снежния човек през прозореца. Освен, че обича, то умее и да пази природата. Знае, че мястото на боклука е в коша, а когато често се случва наоколо да няма такъв, опаковките и хартийките не му натежават в чантата, докато намери кошче.
Детето на природата е в особена връзка с хигиената. Не че не си мие ръцете след като пипа животни, не си реше косата или не си чисти ушите в неделя преди градина или училище. Но знае, че не е фатално, ако не си бърше ръцете с мокри кърпички на всеки пет минути. Знае, че боклукът е мръсен и че там живеят микроби и болести, но знае и че тялото му няма как да се пребори с тях, ако не ги е срещал и познава поне малко. Постоянно пипа, изучава и примъква някакви неща от парка, за което на други деца им се карат, но то не се страхува от мръсотията, защото в крайна сметка тя винаги може да бъде победена с вода и сапун.
Детето на природата има отношение и към храната. На масата вкъщи има плодове и зеленчуци, а мама се старае да купува „истински” мляко, сирене, месо и други неща за ядене, макар да са по- скъпи. Понякога слага семенца и ги гледа как покълват, после мама прави страхотна салатка с тях, а те хрупкат по- силно от всяка вафла. Е, детето на природата обича шоколад, сладолед и други сладости, но те му се полагат за особени заслуги, пък и знае, че развалят зъбките и с тях не бива да се прекалява. А най му е сладко да си откъсне ябълка от дървото, да я забърше на крачола и да я хапне по пътя.
Детето на природата не е диваче – то е чистичко, поне колкото трябва, обича училището, учтиво е и сравнително послушно.
Не обича да стои на закрито дълго време, вместо „не прави!” му харесва да чува „хайде да направим”. Не харесва да го командват, но обича да има мисии и да помага, защото знае, че за това получава и похвала, и шоколад. Да, понякога работи с компютър и намира интересни предавания по телевизията – все пак то живее днес, с всички нас, но го прави с цел и обича да ( п )обърква възрастните с въпроси от типа „защо слънцето не пада от небето?”, „защо кучето гони точно котката, а котката гони точно мишката?”
Това дете е в противовес на много деца, които всички познаваме – децата на компютърните игри, чатовете и хамбургерите. Деца, материално задоволявани, но от никого не възпитавани. Расли в постоянната липса на време на родителите си и независимо, дали гледат телевизия по цял ден или ходят по курсове и школи, са загубили всякаква връзка с природата. Деца, със закърняло въображение, неспособни да мечтаят и да „виждат” мечтите си, красивото и доброто, със съмнителни ценности, ограничаващи се с външния вид, финансовите възможности и умението за позиране. С поведение, демонстриращо демонична незаинтересованост към заобикалящия ги свят, откровен мързел и необоснована агресия. Да се отгледа това дете е наистина лесно – просто безотговорно го оставяш да расте като плевел, без дори да осъзнаваш, че този плевел може да задуши и твоя живот.
Да отгледаш дете на природата обаче също не е трудно – изисква се внимание, умение да слушаш, да се оставяш понякога то да води. Изисква се малко време, уважение към детската личност и много съзнателност към себе си като родител.
Кое е това дете?
Това дете на първо място цени и обича природата. От малко прекарва много време на открито – разходки в парка, вместо висенето пред телевизора, ходене на село през лятото, вместо шляене по улиците. Мама и татко го водят в планината и на море и, приказвайки си с него, го запознават с всички чудеса, тайни и богатства на природата. То не се страхува да пипа буболечки, кучета и котки, защото не е било плашено с „кучето ще те изяде, ако не слушаш”, Торбалан и каквото и да е страшилище. И не дели животните и буболечките на „лоши” или „добри”, те са просто такива, каквито е природата им – да, хапят, бодат, съскат, жилят, но ако не ги закачаш и те не те закачат.
Детето на природата често си играе с шишарки, жълъди, клечки, шумки и ги предпочита от евтините шарени трошки. През пролетта чака кокичето да се появи, но не го къса, защото знае, че красотата не е егоизъм, а споделяне и всички имат право да се радват поне на едно кокиче. Лятото ходи босо, защото земята е топла и мека и тревата приятно гъделичка крачетата, а няма нищо по- хубаво от това после да се изкъпеш със слънчева вода. През есента рови из листата, прави букети с тях, но най- обича да шляпа из локвите, защото за кого това изобщо е нередно?!
През зимата се въргаля в снега и не чува постоянно: „ще изстинеш”, защото е добре облечено, а вътре го чака топъл чай с мед и докато го пие възторжено се радва на снежния човек през прозореца. Освен, че обича, то умее и да пази природата. Знае, че мястото на боклука е в коша, а когато често се случва наоколо да няма такъв, опаковките и хартийките не му натежават в чантата, докато намери кошче.
Детето на природата е в особена връзка с хигиената. Не че не си мие ръцете след като пипа животни, не си реше косата или не си чисти ушите в неделя преди градина или училище. Но знае, че не е фатално, ако не си бърше ръцете с мокри кърпички на всеки пет минути. Знае, че боклукът е мръсен и че там живеят микроби и болести, но знае и че тялото му няма как да се пребори с тях, ако не ги е срещал и познава поне малко. Постоянно пипа, изучава и примъква някакви неща от парка, за което на други деца им се карат, но то не се страхува от мръсотията, защото в крайна сметка тя винаги може да бъде победена с вода и сапун.
Детето на природата има отношение и към храната. На масата вкъщи има плодове и зеленчуци, а мама се старае да купува „истински” мляко, сирене, месо и други неща за ядене, макар да са по- скъпи. Понякога слага семенца и ги гледа как покълват, после мама прави страхотна салатка с тях, а те хрупкат по- силно от всяка вафла. Е, детето на природата обича шоколад, сладолед и други сладости, но те му се полагат за особени заслуги, пък и знае, че развалят зъбките и с тях не бива да се прекалява. А най му е сладко да си откъсне ябълка от дървото, да я забърше на крачола и да я хапне по пътя.
Детето на природата не е диваче – то е чистичко, поне колкото трябва, обича училището, учтиво е и сравнително послушно.
Не обича да стои на закрито дълго време, вместо „не прави!” му харесва да чува „хайде да направим”. Не харесва да го командват, но обича да има мисии и да помага, защото знае, че за това получава и похвала, и шоколад. Да, понякога работи с компютър и намира интересни предавания по телевизията – все пак то живее днес, с всички нас, но го прави с цел и обича да ( п )обърква възрастните с въпроси от типа „защо слънцето не пада от небето?”, „защо кучето гони точно котката, а котката гони точно мишката?”
Това дете е в противовес на много деца, които всички познаваме – децата на компютърните игри, чатовете и хамбургерите. Деца, материално задоволявани, но от никого не възпитавани. Расли в постоянната липса на време на родителите си и независимо, дали гледат телевизия по цял ден или ходят по курсове и школи, са загубили всякаква връзка с природата. Деца, със закърняло въображение, неспособни да мечтаят и да „виждат” мечтите си, красивото и доброто, със съмнителни ценности, ограничаващи се с външния вид, финансовите възможности и умението за позиране. С поведение, демонстриращо демонична незаинтересованост към заобикалящия ги свят, откровен мързел и необоснована агресия. Да се отгледа това дете е наистина лесно – просто безотговорно го оставяш да расте като плевел, без дори да осъзнаваш, че този плевел може да задуши и твоя живот.
Да отгледаш дете на природата обаче също не е трудно – изисква се внимание, умение да слушаш, да се оставяш понякога то да води. Изисква се малко време, уважение към детската личност и много съзнателност към себе си като родител.