Аспекти на готовността за училищеИнтелектуална готовност
Започваме с интелектуалната готовност, защото без развитието на интелекта (ума) не можем да говорим за успешно обучение в нито един от неговите аспекти. Интелектуалната готовност включва в себе си развитието на интелектуалните процеси и способности – възприемане, памет, внимание, мислене, въображение. Много важно е да научим детето да възприема цялостно предметите, обектите или текста, да ги запомни и възпроизведе по определен начин. При това от изключителна важност е добре развитото внимание, което ще позволи обектът на познание да бъде възприет и опознат в пълнота и точност. При всички тези процеси мисловната дейност има своето важно и значимо място, за позволи на детето да анализира и обобщава възприеманото. Изучаването на предметите, явленията и обществената среда е сложен и продължителен процес и е свързано с определени способи. Това налага да се формират обобщени способи за обследване на предметите и явления и овладяване на система от сензорните еталони за обследване на предмети, обекти и явления.
Специалната подготовка
развитие на устната реч (свързаната реч, обогатяване на речта, лексика, активен речник) – това означава детето да разбира смисъла на чутото или прочетеното – поставени задачи, направено описание на предмет или случка, оценка на извършеното. Детето да може да изказва разбираемо и убедително своите мисли, разбирания и знания. Да разбира и използва все по-богат запас от думи; развитие на фонематичния слух – правилно чуване и звукопроизношение. Това означава детето да може да разпознава всички звуци и звукосъчетания. Това му е необходимо, за да може да пише правилно и без грешки. Звукопроизношениетое в тясна връзка с първата способност. Не е безобидно, ако детето на 6-7 години не произнася правилно един или повече звуци, особено когато е запазило бебешката си реч. Колкото и да е умиляващо и очароващо това за родителите, то е вредно за детето. То свиква с това неправилно произношение и това често е причина за допускане на правописни грешки.; подготовка за четене и писане – звуци и символи (букви). Това означава детето да се упражнява в писането на елементи на буквите и цифрите, за да развива координацията между зрение и двигателност, т.е. движението на ръката в точно определени граници – тесни и широки редове. Тези упражнения се правят и с игрови мотиви чрез декориране, украси, орнаменти и писане на елементите в тетрадка. Да се дават възможности на детето да рисува, да оцветява, за да развива тези си способност познания за природата и обществената среда – това е необходимо, за да се обогати речника, да се развиват познавателните процеси – възприемане, запомняне, възпроизвеждане и мислене. Без обогатяване на знанията, не могат да се решават останалите задачи на успешното обучение на детето;
начални математически представи – количества, броене, числа, форми, величини. Не е достатъчно и не е необходимо детето да се научи да брои до 20 или 100. По-важно е да се научи да определя колечествените зависимости, да съотнася колечеството към съответното число. Да поставя правилната, съответстваща цифра, да определя колечествените взаимотношения и зависимости – „по-голям“, „по-малък“, „равен“ т.н. Да схване и разбере принципа на построяване на цифровата редица – всяко следващо число е с едно по-голямо от предидущото и обратно – всяко предидущо число е с едно по-малко от следващото. Тези знания и умения подготвят детето за извършване на по-сложните аритметични действия и операции, като събиране и изваждане. Обогатяването на математическите знания и развитието на математическите операции съдействат за развитие на логическото мислене.
Готовност за социалната роля “ученик”
Смяната на позициата на детето в обществената среда – от безгрижност и минимална отговорност към задължения и нарастнала отговорност – предполага съществени изменения в самопознанието, самосъзнанието и поведението на детето.
Самосъзнание – да изгради представа за себе си, за своите отговорности, за мястото си в групата на класа и в семейството. Да поставя ученето и своите задължнения над емоционалните си желания и предпочитания.
Самопознание – Аз-образ – да опознае собственото си тяло, да осъзнае потребността да се грижи за него. Да познава настроенията, навиците, възможностите си. Да се изгражда самочувствието му. Да разпознава своите емоционални състояния, но и тези на своите връстници. Да се стреми да удовлетворява своите емоции и желания, без да нарушава тези на другите деца. Да се стреми да не причинява негативни емоции у съучениците си.
Социално поведение (идентитет и емпатия) – да съзнава принадлежността си към класа като група, към семейството си, към връстниците си. Да проявява съчувствие, съпричастност и разбиране към различните в класа, да изпитва потребност и желание да помага на нуждаещите се. Бъдещият първокласник трябва да е в състояние да възпира прищевките си, да контролира поведението си и да не допуска прояви, които са нежелателни и неоправдани от позицията му на ученик. Социалното поведение е част и от психологическата готовност за училище.
Психологическа готовност
Социално-психологическата – формирането на обществени мотиви на поведение, усвояване на правилата и нормите на отношение към другите хора,
Умение да установява и подържа определени взаимоотношения с връстниците, като преодолява егоцентричните си наклонности и желания. Да умее да преодолява посилни трудности при решаване на поставена задача, да не се отказва от нея при най-малкото затруднение. Да се стреми да преодолява посилните трудности само или с подкрепа на другите. Да може да прави трудния избор между играта и ученето, като проявява чувство за отговорност. Детето трябва да преодолява някои емоционални състояния и настроения в името на постигането на резултати и изпълнение на поставени задачи.
Мотивационната готовност
Много важно е детето да постигне желание да отиде в училище, а не това да е едно неприятно задължение, породено от неразбираемото желание на възрастните. Пред него не трябва да се поставя абсурдното твърдение „трябва да станеш ученик“. Би било по-полезно и приятно за него, ако успеем да го убедим, че това е негов личен избор и желание и това не е трудно – в логиката на развитието на детето около седемгодишната му възраст се появява непреодолимо желание да знае повече, да може да чете, да смята. Ако уловим този момент и го доразвием, всичко ще е много по-лесно за самото дете. За задълженията и отговорностите му в училище трябва да се говори на по-късен етап и твърде предпазливо, за да не прогоним тези първични и емоционални желания. Тук се включват:
лично отношение към ученето – мотиви, подбуди за постъпване в училище;
външни атрибути (чанта, учебници, моливи, тетрадки) – те вече не са така силни и значими за бъдещия ученик, защото всяко дете притежава подобни неща още в предучилищна възраст. И все пак е много важно да се подчертаят собствения несесер за моливи и химикалки, новата и по-голяма раница, буквара и другите учебници и тетрадки;
вътрешни подбуди с интелектуален заряд – получаване на знания и нови умения. Те не са еднакво развити за всички деца, но могат да се развиват у всяко дете; развитие на представите за съдържателната страна на училищното обучение; разбиране на указанията и препоръките за извършване на определена дейност с цел решаване на поставената задача
подходящи емоционални реакции на учебните задачи – да не се превъзбуждат, да възприемат внимателно задачата, да не се отчайват и отказват, ако им се струва трудна;
осъзнаване на социалната значимост на постъпване в първи клас – разбиране на изискванията за добра дисциплина; осъзнаване на собственото отношение към знанията
Емоционално-волева готовност
Развитие на емоционалната интелигентност:
Съвременните изследователи смятат, че емоционалната интелигентност е по-важна от интелектуалната за по-успешното развитие и реализиране на лечността. Затова е много важно да обърнем внимание на развитието на умения у децата, свързани с емоциите. Усилията се насочват в две направления:
Разпознаване на собствените си емоции – кога съм весел, кога съм тъжен, кога ме е страх, кога съм доволен т.н
Разпознаване на чуждите емоции – какво радва, натъжава, плаши, притеснява, какво прави щастливи другите деца и възрастни. Как емоциите се изразяват чрез мимика и жест. Тези умения ще предпазват детето от поведение и постъпки, които причиняват тъга, страх, обида, огорчение у другите деца. В същото време те ще знаят по какъв начин могат да зарадват някого, да го успокоят и т.н. Тези умения коренно променят поведението на всяко дете.
Произволност и управляемост на поведението:
- умението да преодолява посилни трудности, вместо да се отказва при първите трудности; - навици за самостоятелност при самообслужването, при изпълнение на поставени задачи;
- умение в общуването да се насочва към определени, съзнателно приети задачи, норми, правила
Развитие на потребностите
Потребностите и тяхното удовлетворяване са движещата сила в развитието на индивида и затова е много важно да се работи в тази насока преди постъпването в училище. В тази възраст могат да се развиват следните потребности:
- Потребност от определени социални отношения – води до развитие на някои социални умения и качества:
толерантност, емпатия, сътрудничество, екипност,
- Познавателна потребност – самостоятелната интелектуална задача, несвързана с игра или практическа ситуация, предизвиква активна интелектуална дейност (познавателна потребност с теоретична насоченост); при решаване на познавателна задача търси различни обходни пътища - досещане, проба и грешка, заучаване без разбиране (познавателна потребност с практическа насоченост). Добре е, ако можем да развиваме първата потребност, чието удовлетворяване ще тласка индивида към търсенето на нови знания и развитие на интелектуалните способности.
Източник http://dete-bg.com/
Започваме с интелектуалната готовност, защото без развитието на интелекта (ума) не можем да говорим за успешно обучение в нито един от неговите аспекти. Интелектуалната готовност включва в себе си развитието на интелектуалните процеси и способности – възприемане, памет, внимание, мислене, въображение. Много важно е да научим детето да възприема цялостно предметите, обектите или текста, да ги запомни и възпроизведе по определен начин. При това от изключителна важност е добре развитото внимание, което ще позволи обектът на познание да бъде възприет и опознат в пълнота и точност. При всички тези процеси мисловната дейност има своето важно и значимо място, за позволи на детето да анализира и обобщава възприеманото. Изучаването на предметите, явленията и обществената среда е сложен и продължителен процес и е свързано с определени способи. Това налага да се формират обобщени способи за обследване на предметите и явления и овладяване на система от сензорните еталони за обследване на предмети, обекти и явления.
Специалната подготовка
развитие на устната реч (свързаната реч, обогатяване на речта, лексика, активен речник) – това означава детето да разбира смисъла на чутото или прочетеното – поставени задачи, направено описание на предмет или случка, оценка на извършеното. Детето да може да изказва разбираемо и убедително своите мисли, разбирания и знания. Да разбира и използва все по-богат запас от думи; развитие на фонематичния слух – правилно чуване и звукопроизношение. Това означава детето да може да разпознава всички звуци и звукосъчетания. Това му е необходимо, за да може да пише правилно и без грешки. Звукопроизношениетое в тясна връзка с първата способност. Не е безобидно, ако детето на 6-7 години не произнася правилно един или повече звуци, особено когато е запазило бебешката си реч. Колкото и да е умиляващо и очароващо това за родителите, то е вредно за детето. То свиква с това неправилно произношение и това често е причина за допускане на правописни грешки.; подготовка за четене и писане – звуци и символи (букви). Това означава детето да се упражнява в писането на елементи на буквите и цифрите, за да развива координацията между зрение и двигателност, т.е. движението на ръката в точно определени граници – тесни и широки редове. Тези упражнения се правят и с игрови мотиви чрез декориране, украси, орнаменти и писане на елементите в тетрадка. Да се дават възможности на детето да рисува, да оцветява, за да развива тези си способност познания за природата и обществената среда – това е необходимо, за да се обогати речника, да се развиват познавателните процеси – възприемане, запомняне, възпроизвеждане и мислене. Без обогатяване на знанията, не могат да се решават останалите задачи на успешното обучение на детето;
начални математически представи – количества, броене, числа, форми, величини. Не е достатъчно и не е необходимо детето да се научи да брои до 20 или 100. По-важно е да се научи да определя колечествените зависимости, да съотнася колечеството към съответното число. Да поставя правилната, съответстваща цифра, да определя колечествените взаимотношения и зависимости – „по-голям“, „по-малък“, „равен“ т.н. Да схване и разбере принципа на построяване на цифровата редица – всяко следващо число е с едно по-голямо от предидущото и обратно – всяко предидущо число е с едно по-малко от следващото. Тези знания и умения подготвят детето за извършване на по-сложните аритметични действия и операции, като събиране и изваждане. Обогатяването на математическите знания и развитието на математическите операции съдействат за развитие на логическото мислене.
Готовност за социалната роля “ученик”
Смяната на позициата на детето в обществената среда – от безгрижност и минимална отговорност към задължения и нарастнала отговорност – предполага съществени изменения в самопознанието, самосъзнанието и поведението на детето.
Самосъзнание – да изгради представа за себе си, за своите отговорности, за мястото си в групата на класа и в семейството. Да поставя ученето и своите задължнения над емоционалните си желания и предпочитания.
Самопознание – Аз-образ – да опознае собственото си тяло, да осъзнае потребността да се грижи за него. Да познава настроенията, навиците, възможностите си. Да се изгражда самочувствието му. Да разпознава своите емоционални състояния, но и тези на своите връстници. Да се стреми да удовлетворява своите емоции и желания, без да нарушава тези на другите деца. Да се стреми да не причинява негативни емоции у съучениците си.
Социално поведение (идентитет и емпатия) – да съзнава принадлежността си към класа като група, към семейството си, към връстниците си. Да проявява съчувствие, съпричастност и разбиране към различните в класа, да изпитва потребност и желание да помага на нуждаещите се. Бъдещият първокласник трябва да е в състояние да възпира прищевките си, да контролира поведението си и да не допуска прояви, които са нежелателни и неоправдани от позицията му на ученик. Социалното поведение е част и от психологическата готовност за училище.
Психологическа готовност
Социално-психологическата – формирането на обществени мотиви на поведение, усвояване на правилата и нормите на отношение към другите хора,
Умение да установява и подържа определени взаимоотношения с връстниците, като преодолява егоцентричните си наклонности и желания. Да умее да преодолява посилни трудности при решаване на поставена задача, да не се отказва от нея при най-малкото затруднение. Да се стреми да преодолява посилните трудности само или с подкрепа на другите. Да може да прави трудния избор между играта и ученето, като проявява чувство за отговорност. Детето трябва да преодолява някои емоционални състояния и настроения в името на постигането на резултати и изпълнение на поставени задачи.
Мотивационната готовност
Много важно е детето да постигне желание да отиде в училище, а не това да е едно неприятно задължение, породено от неразбираемото желание на възрастните. Пред него не трябва да се поставя абсурдното твърдение „трябва да станеш ученик“. Би било по-полезно и приятно за него, ако успеем да го убедим, че това е негов личен избор и желание и това не е трудно – в логиката на развитието на детето около седемгодишната му възраст се появява непреодолимо желание да знае повече, да може да чете, да смята. Ако уловим този момент и го доразвием, всичко ще е много по-лесно за самото дете. За задълженията и отговорностите му в училище трябва да се говори на по-късен етап и твърде предпазливо, за да не прогоним тези първични и емоционални желания. Тук се включват:
лично отношение към ученето – мотиви, подбуди за постъпване в училище;
външни атрибути (чанта, учебници, моливи, тетрадки) – те вече не са така силни и значими за бъдещия ученик, защото всяко дете притежава подобни неща още в предучилищна възраст. И все пак е много важно да се подчертаят собствения несесер за моливи и химикалки, новата и по-голяма раница, буквара и другите учебници и тетрадки;
вътрешни подбуди с интелектуален заряд – получаване на знания и нови умения. Те не са еднакво развити за всички деца, но могат да се развиват у всяко дете; развитие на представите за съдържателната страна на училищното обучение; разбиране на указанията и препоръките за извършване на определена дейност с цел решаване на поставената задача
подходящи емоционални реакции на учебните задачи – да не се превъзбуждат, да възприемат внимателно задачата, да не се отчайват и отказват, ако им се струва трудна;
осъзнаване на социалната значимост на постъпване в първи клас – разбиране на изискванията за добра дисциплина; осъзнаване на собственото отношение към знанията
Емоционално-волева готовност
Развитие на емоционалната интелигентност:
Съвременните изследователи смятат, че емоционалната интелигентност е по-важна от интелектуалната за по-успешното развитие и реализиране на лечността. Затова е много важно да обърнем внимание на развитието на умения у децата, свързани с емоциите. Усилията се насочват в две направления:
Разпознаване на собствените си емоции – кога съм весел, кога съм тъжен, кога ме е страх, кога съм доволен т.н
Разпознаване на чуждите емоции – какво радва, натъжава, плаши, притеснява, какво прави щастливи другите деца и възрастни. Как емоциите се изразяват чрез мимика и жест. Тези умения ще предпазват детето от поведение и постъпки, които причиняват тъга, страх, обида, огорчение у другите деца. В същото време те ще знаят по какъв начин могат да зарадват някого, да го успокоят и т.н. Тези умения коренно променят поведението на всяко дете.
Произволност и управляемост на поведението:
- умението да преодолява посилни трудности, вместо да се отказва при първите трудности; - навици за самостоятелност при самообслужването, при изпълнение на поставени задачи;
- умение в общуването да се насочва към определени, съзнателно приети задачи, норми, правила
Развитие на потребностите
Потребностите и тяхното удовлетворяване са движещата сила в развитието на индивида и затова е много важно да се работи в тази насока преди постъпването в училище. В тази възраст могат да се развиват следните потребности:
- Потребност от определени социални отношения – води до развитие на някои социални умения и качества:
толерантност, емпатия, сътрудничество, екипност,
- Познавателна потребност – самостоятелната интелектуална задача, несвързана с игра или практическа ситуация, предизвиква активна интелектуална дейност (познавателна потребност с теоретична насоченост); при решаване на познавателна задача търси различни обходни пътища - досещане, проба и грешка, заучаване без разбиране (познавателна потребност с практическа насоченост). Добре е, ако можем да развиваме първата потребност, чието удовлетворяване ще тласка индивида към търсенето на нови знания и развитие на интелектуалните способности.
Източник http://dete-bg.com/